Като лумнем в огъня, викаме и ставаме на пепел. Като

 

Като лумнем в огъня, викаме и ставаме на пепел. Като ни притиснат и смажат, изчезваме и край.

Това е ясно. По един или различен метод гибелта идва. Но когато умират деца, работата е напълно друга. 

Преди години в дискотека „ Индиго “ в София се разигра огромна покруса. Тази дума – „ разигра “, в тази ситуация извършва ролята на магьосница и на ужасно каменно колело, което се тресе, върви и троши, и мачка. 

Сред задушените и премазани деца тогава имаше и моя ученичка – Цветелина. Като отидох сутринта на учебно заведение, първият час беше с класа на Цветелина. Не бях схванал за нещастието, не бях и усетил, че нещо доста хладно се носи сред чиновете, и пуснах някаква идиотска забележка. Класът изтръпна и няколко от учениците си извърнаха главите обратно да не ме гледат. Хем ревяха, хем не можеха да повярват, че споделям такова нещо. А аз не знаех. 

Ако сте виждали по какъв начин бавно-бавно в спринцовка течността се сгъстява и потегля нагоре, по този начин и аз, сходно спринцовка, цялостна с яд, тъга и изтощение, не знаех какво да върша. И „ спринцовката “ се заби в мен. 

Днеска отново е същото в Северна Македония. 

В България, в Северна Македония, в Източна Украйна, на Северния полюс, под леда на Южния, на Екватора горят, убивани са, заболели са и гладни, изчезват, проституират, не знаят на кой свят са хиляди и хиляди от децата ни. 

По какви още способи да умират деца?

Наши българчета към този момент се давиха в Сърбия.

Бяха премазвани по стълби.

В Газа не остана живо палестинче.

Загинаха еврейски деца и младежи.

В Третата международна война на територията на Украйна гинат деца като мухи и ги дърпат до разчекване ту през едната, ту през другата граница.

Не е допустимо, няма метод тая работа да продължи още дълго по този начин. Още малко и спуканото яйце на Земята ще се разлее и ще си размеси и белтъка, и жълтъка. И няма да има никакви пиленца повече. 

И като чуете на следващия ден оправдания, гърчения, изкривяване и набелязване на ограничения, да знаете, че пламъкът отново ще лумне.

Всички сме в една дискотека – и на Балканите, и в Европа, и в света. И тая дискотека гори. И пожарът мирише на изгоряло месо, на изгорели съвести, на червиви пари и на мръсотия. 

Бог да елементарни душите на починалите. 

И да ни даде знак – по какъв начин да се спасим от дивашката си природа.

А другояче е цялостно с положителни хора, но мъчно дишат от дима на пожарите.

Николай Милчев